Нека се успокоим и кротнем, светът не се върти около нас


За Възкресението, за смирението, за добротата в човека – разговаряме с един от обичаните български артисти Руслан Мъйнов. Той е от хората, които забавляват с таланта си народа. И е вярващ човек, недокоснат от суетата на пищните трапези по големите празници.

– Г-н Мъйнов, какво за вас е Великден?

– Тук рискуваме да нагазим в една камара тривиални изречения, казани за Великден. За мен Великден е надежда, светлина. Време, в което да се замисли, да се успокоим, да кротнем малко, да премерим приказките си, да премерим отношенията си, да се озаптим малко.

Много хора нямат представа какво означава празникът. Както на Цветница – пращат картинки с цветя, без да си дават сметка, че този ден е свързан преди всичко с Исус Христос – денят, когато Той влиза в Йерусалим и е посрещнат с палмови клонки. Но хората обръщат празника към себе си – честват Цветница, защото носят имена на цветя. Разликата между между едното и другото е огромна. Но никой не можем, а и не трябва да виним. Това не е нашата задача.

– Какви са традициите в семейството ви за празника?

– За семейството ми трудно можем да говорим, тъй като съм расъл в атеистични времена. Баба ми беше много религиозна и вярваща. Постеше стриктно, включително и последните три дни преди Възкресението, когато нищо не ядеше. Има години, които и аз постя изцяло – и на Великден, и на Коледа. Старая се. Но въпросът не е толкова в храната, която поглъщаме, колкото в душата и сърцата ни – до каква степен успяваме да се доближим към този празник духовно, чрез смирение. Ние сме надъхани, амбициозни… ще се борим, ще полагаме усилия, ще преборваме противници. Великден е времето, когато трябва да се опитаме да се отдалечим от това.

Разбира се, това, което изисква традицията за празника ще го направим – ще боядисаме яйца, а утре ще месим и козунак.

– Модерно ли е да се ходи на църква?

– Много хора не си дава сметка какво правят в храма. Често пъти го използваме като място за социално общуване – отиваме на църква да се видим с познати, роднини, да се чукнем с яйцата. А християнството е религия, не е само начин на общуване. Много от нас влизат в светата обител да запалят свещ – не да благодарят на Господ за нещо, което им се е случило, за нещо, за което им е помогнато. Хората отиват да си напазаруват здраве, късмет… неща, които не могат да бъдат купени чрез запалване на голяма или още по-голяма свещ.

Но ние не можем да виним хората, че имат желание да бъдат част от една общност и да бъдат част от една голяма група, която в основата си носи нещо много светло и много красиво.

– Кои за вас са най-зареждащите места в България? Тези, които ни носят това смирение и докосване до Бог?

– Местата не са малко. Като започнем с най-емблематичните големи манастири – Троянският, Бачковският, Драгалевският… Но има и много места, които са малки, тихи и кротки – в тях има страшно много духовност, спокойствие и усещане за Господ. Едно от тях е манастирът “Свети Панталеймон”, разположен между Пампорово и Смолян. Това е новосъздадено място, но има изключителна сила и енергия.

– В наши дни, бихме ли “разпънали на кръст” някого?

– Обичаме нещата да се въртят около нас и да сме в центъра на събитията и на живота, и той да се случва заради нас – за съжаление това не е така. Хората от нашето време не се отличават от хората, живели по времето на Христос. Най-яркият пример за това е неговият живот и неговата смърт, защото Той си е отишъл точно от хората, които са го посрещали на Цветница с “Осанна” (“Слава тебе Господи”/ “Спаси ни”) и след това са викали “Разпни Го!”. Злоба винаги е имало. Тя е  неразделна част от всеки едни от нас – в нас живее и доброто, и злото. Работата ни е да полагаме усилия доброто да е повече – то да надделява. Времената в никакъв случай не са по-различни от преди, времената не се променят, хората не се променят. И може би животът е едно училище. Да гледаме какво е било, как е било в миналото и да видим, че животът е такъв, какъвто е и трябва да търсим позитивното, а не да чакаме доброто да дойде с годините. Ето, дойдоха нови времена и те трябва да са по-добри. Не! Новите времена няма да са по-добри, те са същите като другите, характерите на хората са пак същите, целите и стремежите пак същите. Просто трябва да си взимаме поука и да се опитваме да сме по-добри. За това идва и Христос на този свят – за да ни даде новата истина за живота, защото дотогава в Стария завет е било “Око за око”, а сега Божият син ни казва: “Бъдете добри. Ако някой ви удари по едната буза, обърнете другата”. Да се начуим да откриваме красивото и да уважаваме всеки такъв, какъвто е. Говоря всичко това, не защото съм човек, който е добър и уважава всеки, а защото се опитвам да бъда такъв. В нас има и от светлото, и от тъмното. До каква степен ще успеем да сме по-добри, е въпрос на работа върху себе си.

– Над какви проекти работите в момента?

– Съвсем скоро излезе песента с “Виво Монтана” – “Изчезни”, която е логично следствие от дългогодишното ни приятелство и сътрудничество. Тексът на Владимира Велинова е много забавен, закачлив, разтоварващ. По един безобиден начин правим едно намигване към съвременното общуване чрез интернет. Масово постваме, лайкваме и това се превърна във водеща част от нашето ежедневие. Направихме я със сърце и душа, забавлявахме се. И сега, когато я пеем – хората са усмихнати, което означава, че не сме сбъркали. Отделно, с колегите направихме проект с патриотични, възрожденски, народни песни и бойни маршове. Първият концерт бе в Казанлък по повод 140-ата годинишнина от Освобождението. Много хора дойдоха да ни слушат и мисля, че се получи страхотен спектакъл. Сега звънят от много места, включително от чужбина да изнесем такива концерти и там. Продължаваме и с орекстъра да представяме концерта “Любими руски песни”. Играя и в две представления в Бургаския театър – “Стая 1313” и “Лес” на Ал.Островски. И двете са под режисурата на Богдан Петканин. Първата постановка е комедия, втората е класика, съдържаща всички жанрове (от водевила до трагедията). В момента работя над нова песен “Слънчев рефрен” – едно модерно, много живо и енергично парче. Също така участвам в “Комиците”, предстои и да се снима още един сезон на “Столичани в повече”. Не се оплаквам, имам достатъчно творчески ангажименти. Щастлив съм от работата, която върша. Благодарен съм на Господ и на хората, които гледат и се радват на това, което правя. Защото актьорската професия е такава, че ако хората не харесват това, което правиш – няма как да продължиш.

– Каква е рецептата толкова години да продължавате да задържате интереса на хората?

– Няма рецепта. Във времето съм направил много неща, които не са имали никакъв ефект и не са останали по никаъв начин в хората. А има случаи, когато правиш песен, която на пръв поглед уж няма нищо в нея, а тя стане голям хит. Единствената рецепта, която мога да дам е – за да има резултати, трябва да има труд. Трябва човек да прави неща, ако ще и да бърка, някои да ги направи добре, други не толкова… няма значение. Важното е да твори, да работи. А дали ще се хареса на публиката – никой не знае. Всичко е въпрос на предпочитания, мироглед, усещане, чувство за хумор. Но при всички положения, за да харесат нещо от теб, ти трябва да правиш нещо.

Източник: Кмета

loading...

Like it? Share with your friends!

0

Comments 0

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Нека се успокоим и кротнем, светът не се върти около нас